Прочетен: 3563 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2011 13:58
Компостирането - е лесно и полезно!
Да направим сами най-качествения подобрител и стимулант за почвата в собствения си двор – компост!
В природата огромното разнообразие от растителни и животински видове съществува от векове. Това е една самоподдържаща се система – без добавяне на синтетични минерални торове за подхранване на растенията и без ненужни отпадъци. Тя се подържа от милиони бактерии, гъби и насекоми, които усвояват и се хранят с растителни и животински отпадъци. Те ги преработват в продукт, който може да бъде използван отново за растежа на растенията. В резултат се получава кръговрат, чиято цикличност спомага за правилното и непрекъснато функциониране на жизнените процеси в живите организми.
Проблемът с депониране на отпадъците може да бъде решен единствено чрез компостиране.
Компостирането – спестовната касичка на градинаря!
Компостирането е един от най – ефективните начини за предотвратяване на реалната опасност от екологична катастрофа. Това е процес, при който органичните вещества се разграждат и се превръщат в хумосоподобен материал, наречен компост. Това е най-добрия начин за управление и рециклиране на органични отпадъци, което го прави уникален и незаменим. Органичните отпадъци – хранителни и градински, имат една обща черта, която ги отличава от останалите битови отпадъци – те бързо се разлагат. В природата – разградените вещества се усвояват от почвата, като по този начин възстановява нейното плодородие. Постоянното добавяне на органичната материя и компост, подсигурява почвата с хранителни елементи и подобрява нейната структура, създавайки една добра среда за растежа на растенията.
Компостът подхранва почвата, изгражда структурата, повишава обмяната на въздух /аерацията/ и осигурява задържането на вода в нея. Когато той се смеси с глинеста почва, тя се олекотява, а песъчливата – задържа водата по-добре. Добавеният от почвата компост намалява ерозията, подобрява киселинността и развитието на корените на растенията.
Компостът е „Черното злато” за почвата. Той е общоприето средство за подобряване на нейната структура и задържането на влага. Главният принос на компоста се изразява в увеличаване съдържанието на влага. Главният принос на компоста се изразява в увеличаване съдържанието на органични вещества в почвата. Ако компостът не е обогатен с други материали, то той има ограничена способност за наторяване, тъй като е с по-високо съдържание азот, фосфор и калий, които се съдържат в необработената животинска тор.
Преимуществото на компоста, се изразява в това, че се намалява вероятността от почвена и ветрова ерозия. Стабилизират се промените в почвената температура, а това от своя страна води до условия, стимулиращи растежа на корените на растенията и развитието на полезни почвени микроорганизми.
За разлика от други органични материали, компостът, получен от градинските и полски органични материали, има ниска или незначителна концентрация на тежки метали и токсични органични съединения. Съотношението на азот, фосфор и калий в компоста е 1:1:1 или най – много 2:2:2, което означава, че той доставя в умерени количества от тези три елемента. Компостът може да се озползва като заместващ или допълнителен горен почвен слой. Приложим е и смесен с пясък.
Той бавно проявява своите хранителни качества. За разлика от химичните торове, от компоста – растенията взимат необходимите хранителни вещества, а останалите, остават в почвата. Следователно, колкото по-дълго време обогатяваме почвата с компост, толкова по-плодородна става тя.
Например: Ако четири години сме подхранвали дадена почва с компост, то през следващите тя запазва своите хранителни качества, без да се нуждае от каквито и да било допълнителни стимуланти.
Компостът е не само хранително вещество, той може да служи и като резервоар за вода. Той има свойството да абсорбира количество вода два пъти по-голямо от неговото собствено. Това го прави подходящ за сухи площи, в които се отглеждат култури, нуждаещи се от по-голямо количество вода.
Напр: лозови насаждения, ягоди, бобови и тиквени култури.
Компостът е приложим за цветни градини, поляни, общински площи и гробищни паркове.
Градинските и домакински органични отпадъци, които се изхвърлят на сметището, се разграждат много бавно поради липса на кислород в огромната и разнородна купчина отпадъци. Разграждайки се в сметището, органичните отпадъци образуват метан /силно отровен газ/ и кисели утайки, които при проникването в почвата, могат да замърсят подпочвените води. Компостирането на тези отпадъци може да има много по-ефиктивен и по-икономичен начин на управление.
Компостът е тъмно кафяв материал с наситена миризма на пръст
Домашно произведения компост съдържа определено количество неразградени частици – клончета или черупки от яйца.
При производството на по-големи количества компост, постъпващите биоразградими материали най-напред се нарязват , след което се компостират в купчини. Полученият материал се пресява с цел отстраняване на по-едрите частици, които отново могат да се върнат в купчината за доразграждане. За постигане на по-добро качество на компоста, е необходимо да се пресее през сито.
Какво се случва по време на компостирането?
Компостирането е процес на преработка на материали от растителен произход, извършвана последователно от различни групи макро- и микроорганизми. Всяка група създава подходящи условия за следващата група организми, като разлага или преработва биоразградимите отпадъци до стадии, подходящи за преработка от други организми. В компостния куп, протичат поредица от трансформации, предизвикани от организми, които намират подходящи условия за живот в него. Компостът се превръща в „живо същество”, което диша, загрява се и накрая узрява. Различните микроорганизми – бактерии и червеи, променят веществата в купчината, тяхната форма, цвят и свойства, и така създават нови вещества и хумус. Тази нова биомаса е с повишена жизненост.
Фактори, които оказват влияние върху процеса на компостиране
*Кислород
За нормалното протичане на компостирането е необходим кислород. Той стимулира процеса на разграждане на материалите от микроорганизмите. Необходимото количество влага е между 40-70 процента.
През първите две седмици е необходимо компостната купчинка да се разбърква през два-три дни.
*Хранителни вещества – съотношение въглерод – азот
Това е храната, необходима за осъществяване на процеса – компостиране. Както хората, така и организмите, които разграждат органичните отпадъци, се нуждаят от добре балансирана диета. На всички живи организми са необходими големи количества въглерод /С/ и по-малки количества азот /N/ . Съотношението между тези елементи в храната е известнокато въглеродоазотно съотношение /С: N /. Микроорганизмите използват въглерода като източник на енергия, а азота – за растежа си, така, както ние използваме въглехидратите за създаване на енергия и протеините за растежа на тялото ни.
*Киселинност – pH
Разграждането се извършва най-ефективно при ниво на pH между 6-8. Ако стойностите на pH са много високи, азотът се извежда във вид на амоняк и получения компост няма да има добри торови качества.
*Температура
Най-подходящата максимална температура е 55-60oС, защото по-високите температури подтискат повечето микроорганизми и процесът се забавя. От друга страна при 60oС се унищожават патогенните микроорганизми.
За да получите добър компост, спазвайте следното:
* Когато температурата спадне под 37оС, преобърнете купчината;
* Ако съдържанието на влага превишава 60%, преобърнете купчината;
* Ако е необходимо добавяне на влага, преобърнете купчината по време на дъжд;
* През по-студените месеци, направете по големи купчинки и покрийте с найлон.
* Влажност
По-голяма влажност, по-бързо компостиране
!!! Съвет
При сухо и горещо време, покривайте компостния куп, за да запазите влагата, а през зимата това ще запази компоста от преовлажняване.
*Вятър
При силен вятър – температурата в купчината се понижава от тази страна, която е изложена на неговото влияние.
*Период
При спазване на всички необходими изисквания, компостът ще е готов за около 4 месеца. Ако го оставим без наблюдение – за една година
Кой осъществява процеса на компостиране?
В процеса компостиране вземат участие над 200 вида бактерии и не по-малко от 50 вида гъби. Тези видове може да се подразделят според температурният им диапазон на психрофили (t40oС). Микроорганизмите, които преобладават в крайният стадий на компостирането са мезофили.
Защо е необходимо да се научим да компостираме?
* Подпомага отглеждането на здрави и вкусни плодове, и зеленчуци;
* Намалява градинските и домакинските отпадъци;
* Превръща отпадъците в полезен материал и подобрява качеството на почвата;
* Повишава способността на почвата да задържа вода.
Какви продукти могат да се компостират?
Материалите, които подлежат на компостиране са:
- Зелени – съдържат азот – обелки от зеленчуци и плодове, стайни и градински цветя, прясно окосена трева;
- Кафяви – съдържат въглерод –изсушена трева и листа, хляб, макаронени изделия и картонени опаковки.
За качествено компостиране е необходимо „зелените” и „кафявите” материали да бъдат в приблизително равни количества!
По-голяма част от вашите кухненски и градински отпадъци могат да бъдат сложени в компостера.
* Окосена трева;
* Торбички от чай / утайки от кафе;
* Черупки от яйца;
* Повехнали салати;
* Изгнили плодове;
* Клончета от окастряне и листа;
* Надземната част от картофите;
* Хартиени отпадъци - салфетки и хартиени кърпички, картонени кутии, вестници и негланцирани рекламни брошури и диплянки – те са чудесен източник на въглерод. Не забравяйте първо да ги накъсате на малки парчета, после ги смесете със „зелени” материали (тези, които съдържат азот) в равни пропорции.
!!! Съвет
След като формирате купчината за компостиране я поръсете с дървени стърготи. Те се състоят основно от целулоза, която се разгражда под въздействието на ензима целулаза, в следствие на което се отделя кислород, който служи за поддържане на аеробните процеси.
Целулозната молекула съдържа по 3 хидроксилни групи на всеки глюкозен остатък: [C6H7О2(OH)3]n
Молекулата на целулозата има множество късички разклонения, всяко от които завършва с по една хидроксилна химична група / ОН / и при нейното разрушаване се отделя кислород, който служи за поддържане на аеробните процеси.
Какви продукти не трябва да се компостират?
* Сготвена храна;
* Месо, риба, кокали - отделят миризма, която привлича животните;
* Млечни продукти /сирене, мляко,масло, майонеза и олио/ - причиняват гниене, при което се отделя неприятна миризма (с токсичен характер).
* Изпражненията от кучета, котки и прасета – привличат насекоми, които могат да се превърнат в потенциален източник на зараза, тъй като съдържат вредни патогени;
* Пластмасови и метални отпадъци;
* Въглени и остатъци от изгорели въглища;
* Остатъци от синтетични платове;
* Заразени и инфектирани растения;
* Подземната част на картофите;
* Орехови листа, обелки и клончета-заради веществото юглон,което потиска развитието на почвените микроорганизми и за това около орехите няма трева Същото важи и задивия (конски) кестен;
* Болни листа от заразени дървета;
* Листа от рози и розови храсти;
* Плевели със зрели семена;
* Коренищни плевели като коприва, бодили и други.
В какво да компостираме?
*В обикновен дървен съндък;
*В кошер за пчели;
*В стар варел;
*Обикновена купчина
Продължителността на компостирането зависи от сезона и температурата:
* През пролетта и лятото са нужни около три месеца;
* През есента и зимата – приблизително девет месеца.
Как да ускорим процеса?
Както градинските, така и хранителните отпадаци, ще се компостират много по-бързо ако се добавят аеробни микроорганизми (такива които работят в кислородна среда), калциев пероксид, дрожди и ензими, съдържащи се в препаратите за компостиране - Биологичен активатор за компостиране, БиоАктив за компостиране, SUKAAgrii 3008 C. Селективно подбраните култури са способни да разградят и преработят растителни отпадъци - целулоза, лигнин, и др.
Предимства от употребата на препарати за компостиране:
* Разграждането на материала за компостиране става по-бързо и по-качествено.
* Осигурява ускорено разграждане при еднаква температура.
* Предпазва от анаеробна ферментация и формирането на неприятни миризми.
* Подпомага получаването на висок добив от естествен хумус, който стимулира растежа и състоянието на растенията
* Ускорява процеса на биодеградация многократно.
Компостът е готов, когато:
* Пидобие тъмнокафяв;
* Стане рохкав;
* Придобие миризма на пръст.
Компостът – има ли стойност на тор?
Преимуществото на компостът е, че подобрява структурата на почвата и повишава нейното качество. Има способността да задържа влага, което помага на растенията да развият добра коренова система. Следователно, имаме пълно основание да считаме, че компостът е много по-качествена тор в сравнение на минералните торове. Той повишава не само състава на почвата, но и допринася за разграждането на здрави и устойчиви на болести плодове и зеленчуци.
Как да компостираме:
- птичи тор - отговорът на този въпрос ще намерите тук
- конски тор - информация по този въпрос тук
Компостирайки своите отпадъци, имаш възможност да отглеждаш и консумираш естествена и здравословна храна!
Източник: Столична община, Наръчник за компостиране, Проект ”Въвеждане на фамилно компостиране на територията на столична община”, Профис, София2011
Kомпостиране на органични отпадъци - око...
БИОЛОГИЧЕН АКТИВАТОР ЗА КОМПОСТИРАНЕ